Битоля, 7 јули 1943 година
До
Загорка Расалкова
Алеко Константинов № 13
Прилеп
Мила Загорке
Дълго време чекахъ твоя одговоръ и се учудвахъ за какво не пишешъ, но предъ некой денъ получихъ писмото ти и много се израдвахъ, понеже разбрахъ че не ме забрави. Радоста ми беше не описуима. Защото е разделихме двете най-верни другарки.
Мила Загорке тука времето ми поминва ногу арно, но колко арно да ми поминва убо времето, но не си ти да си поминваме убавите летни дни. Но кахво ще правишъ.
Со здравето сумь ногу арна. Пишишъ ми оти нема ниедно чупе що ке одни во първи класъ. Овде има во нашата улица има чупийна що ке ода во първи класъ, но ако сака и хиляду да бидатъ, ако сакаъ и милиони да бидатъ ко не си ти да безъ никакво значение.
Сликите се ногу хубави и пари ке ти дай татко оти нег неделава ке дойди. Поздравия майкати, таткоти, Томче, Кире и най много Орданчо, Секой денъ чекамъ те, чим свирни влако се си мисламъ оти идише, но напразно, тебе те нема.
Загорче те чекамъ навремено да дойдишъ.
Hoгy тe обича и люби твойта най искрена и незабравима Лола.
Коментирај